Лили Друмева: Животът е музикално пътешествие

Благодаря на Альона Нейкова и вестник. „Дума“. Четете цялото интервю в печатното издание от петък, 16.08.2019.

https://duma.bg/lili-drumeva-zhivotat-e-muzikalno-pateshestvie-n197945

– Ако трябва да се представите на непознат, какво ще кажете – певица или радиоводеща е Лили Друмева?

– Най-вече съм певица, тъй като така започнах преди над 20 години. Тогава се запалих по кънтри музиката и реших да изучавам стила. Бях запленена от певицата Емилу Харис, която гледах на живо във Виена заедно с нейната страхотна акустична група The Nash Ramblers. Може би именно тя ми повлия най-много във вокално отношение. На китара се научих да свиря постепенно, като вземах уроци и се учех от моя тогавашен приятел – китарист. Постепенно започнах и да пиша песни в същия стил, а по неволя станах и организатор, пиар, продуцент, издател и много други неща, свързани с музикалната дейност.

– А кога решихте, че именно кънтрито ще има водеща роля в живота ви?

– За първи път чух тази музика в колата на баща ми през 70-те години. Пътувахме по подбалканския път към морето, а той слушаше само една и съща касетка с най-големите хитове на Доли Партън, Кени Роджърс, Уили Нелсън и Джони Кеш. Баща ми въртеше волана в такта на музиката и си подсвиркваше с уста. Тогава още не се бях запалила по този стил, но добих представа за него. В началото на 90-те години като студентка във Виена имах шанса да посетя няколко много хубави концерта на кънтри артисти и съдбата ме срещна с гадже кънтри музикант.

– Кой ви подкрепи най-напред по пътя към сцената?

– Никой. Учех се в движение. В началото бях много плаха. Пеех на дистанция от микрофона. Притеснявах се от това как звуча. Песните не бяха в подходящи тоналности за гласа ми. Беше ми трудно да свиря и да пея едновременно. С годините се научих и вече се чувствам комфортно на сцената, особено когато съм в компания на добри музиканти и приятели.

…..

Вижте цялото интервю на Лили Друмева с Альона Нейкова на сайта на в-к „Дума“ ТУК